135 години от Съединението на България
фото: & , Уикипеди
Територия на България след Съединението
На 6 септември преди 135 години публично е оповестено съединението на Източна Румелия с Княжество България.
С него българският народ отхвърля една неправда, наложена от Великите сили през юни 1878 година с Берлинския контракт.
Според него, територията на Княжество България – към 64 000 кв. км., съставляват Северна България и Софийският санджак. То е „ независимо, трибунарно княжество под висшата власт на Н. В. султана ”. На юг от Стара планина се основава „ една провинция под името Източна Румелия, която остава под директната политическа и военна власт на султана в изискванията на административна автономност ” (около 33 000 кв. км). Беломорието, Македония и Източна Тракия се връщат на Високата врата. Северна Добруджа се дава на Румъния, а Нишко, Пиротско и Враня – на Сърбия.
Макар че обезпечава самобитно интернационално самопризнание на Българската страна и българската нация, всъщност Берлинският контракт от юли 1878 година съставлява един неправдив диктат, който грубо разпокъсва българската нация, задълбочава балканските несъгласия и основава българския народен въпрос. Същността на този въпрос се състои в десетилетните битки на българите за избавление и обединяване на всички български земи в целокупно родно място.
По силата на Берлинския контракт от 1878 година Южна България, наречена по искане на британската дипломация Източна Румелия, е откъсната от обновената българска страна и включена още веднъж в рамките на Османската империя, въпреки и с известна автономност. Българското население от Областта не се помирява с несправедливите решения на Берлинския контракт и неотложно повежда битка срещу тях.
Първоначалният план е присъединението на Областта да стане дружно с присъединението на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невероятно, основно заради несъответствуващата интернационална конюнктура, на напред във времето излиза задачата да се осъществя най-малко присъединението единствено на Източна Румелия.
Борбата взема проведен темперамент след учредяването на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 година Той се нагърбва с осъществяването на задачата единствено с революционни средства, по образеца на дейците на Априлското въстание през 1876 година През лятото на 1885 година е определен нов състав на БТЦРК, който издига лозунга за обединяване на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг.
На 5 против 6 септември образуваните в близките на Пловдив села и градове чети се насочат към регионалния център. Сутринта на 6 септември те, дружно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него основен шеф Гаврил Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия правилник и да повика неотложно турски войски от Цариград, Кръстевич, като патриот, избира да се съобщи непринудено. Веднага след провъзгласяването на Съединението е образувано Временно държавно управление отпред с доктор Г. Странски, което поема ръководството на Областта до идването на княз Александър I Батенберг. Временното държавно управление просъществува до 9 септември 1885 година, когато в Пловдив идва князът и разпорежда функционалностите му на Комисарство на Южна България.
Tvn.bg
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Територия на България след Съединението
На 6 септември преди 135 години публично е оповестено съединението на Източна Румелия с Княжество България.
С него българският народ отхвърля една неправда, наложена от Великите сили през юни 1878 година с Берлинския контракт.
Според него, територията на Княжество България – към 64 000 кв. км., съставляват Северна България и Софийският санджак. То е „ независимо, трибунарно княжество под висшата власт на Н. В. султана ”. На юг от Стара планина се основава „ една провинция под името Източна Румелия, която остава под директната политическа и военна власт на султана в изискванията на административна автономност ” (около 33 000 кв. км). Беломорието, Македония и Източна Тракия се връщат на Високата врата. Северна Добруджа се дава на Румъния, а Нишко, Пиротско и Враня – на Сърбия.
Макар че обезпечава самобитно интернационално самопризнание на Българската страна и българската нация, всъщност Берлинският контракт от юли 1878 година съставлява един неправдив диктат, който грубо разпокъсва българската нация, задълбочава балканските несъгласия и основава българския народен въпрос. Същността на този въпрос се състои в десетилетните битки на българите за избавление и обединяване на всички български земи в целокупно родно място.
По силата на Берлинския контракт от 1878 година Южна България, наречена по искане на британската дипломация Източна Румелия, е откъсната от обновената българска страна и включена още веднъж в рамките на Османската империя, въпреки и с известна автономност. Българското население от Областта не се помирява с несправедливите решения на Берлинския контракт и неотложно повежда битка срещу тях.
Първоначалният план е присъединението на Областта да стане дружно с присъединението на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невероятно, основно заради несъответствуващата интернационална конюнктура, на напред във времето излиза задачата да се осъществя най-малко присъединението единствено на Източна Румелия.
Борбата взема проведен темперамент след учредяването на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 година Той се нагърбва с осъществяването на задачата единствено с революционни средства, по образеца на дейците на Априлското въстание през 1876 година През лятото на 1885 година е определен нов състав на БТЦРК, който издига лозунга за обединяване на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг.
На 5 против 6 септември образуваните в близките на Пловдив села и градове чети се насочат към регионалния център. Сутринта на 6 септември те, дружно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него основен шеф Гаврил Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия правилник и да повика неотложно турски войски от Цариград, Кръстевич, като патриот, избира да се съобщи непринудено. Веднага след провъзгласяването на Съединението е образувано Временно държавно управление отпред с доктор Г. Странски, което поема ръководството на Областта до идването на княз Александър I Батенберг. Временното държавно управление просъществува до 9 септември 1885 година, когато в Пловдив идва князът и разпорежда функционалностите му на Комисарство на Южна България.
Tvn.bg
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ